Пътешественик или турист. Къде е разликата?

Реших първата тема, с която започвам блога си, да е неангажираща и разтоварваща. Смятам, че заслужава внимание, тъй като хората от нашето поколение с най- голяма сила могат да се нарекат граждани на света- границите между държавите са отворени, цените на полетите поевтиняват с всяка година, а снимки от различни приказни места ни засипват отвсякъде. Как да не му се прииска на човек да си стегне багажа и да замине!?

Тук се появява въпросът как да организираме пътуването си. Много туроператорски фирми предлагат организирани екскурзии до близки и далечни дестинации- като се започне от живописните и обичани от всички Париж, Италия, Испания и се стигне до по- нестандартните и екзотични островни държави- Сейшели, Малдиви и т.н. Всяка екскурзия предлага богата културна програма, организиран транспорт и включен в цената престой. Бихте си казали: "Звучи страхотно! Не се налага да правя нищо." Последното до голяма степен е така- вашата единствена грижа е да вземете всичко нужно със себе си, да се заредите с настроение и да бъдете на точното място в точното време. Останалото е грижа на фирмата. На практика обаче този начин на пътуване има своите сериозни недостатъци. Не твърдя, че съм "пътешественик", нито "турист", тъй като съм била в чужбина три пъти- един път организирано и два пъти със свободна програма. Тези три пъти обаче ми бяха достатъчни, за да сформирам своите предпочитания. За пръв път напуснах пределите на България в осми клас, заедно със съучениците си. Както можете да се досетите, това беше екскурзия и то доста примамлива. Прекосихме 6 държави, като на някои места правихме еднодневен стоп, а за други отделяхме два или три дни. Когато се впуснеш в подобно приключение, не се замисляш за впечатленията и спомените, които ще ти останат след това. Всеки град те пленява със своя чар, опитваш се да обхванеш всичко с поглед, да го запечаташ в снимки, да накупиш подаръци за близките и приятелите си.

Дългите автобусни преходи те изтощават, но мисълта за следващата дестинация те привлича все повече с наближаването й, любопитството и нетърпението ти се увеличават и някак си успяват да надделеят над недоволството от седналото положение, в което се намираш през по- голямата част от времето.

Днес, след като съм пътувала и самостоятелно, мога да сравня двете. За съжаление, замисляйки се, осъзнавам, че спомените ми от екскурзията са незадоволителни и то не заради факта, че беше преди 7 години. В ума ми изплуват единствено отделни моменти и картини от иначе препълнената с посещения на забележителности и музеи програма- дворецът Шьонбрун във Виена, който ако си разглеждал отвътре и да искаш не можеш да забравиш, градините му, центъра на града, Будапеща и гледката, разкриваща се от Рибарските кули към Дунава и сградата на парламента на отсрещния бряг, Париж(който за моя изненада оправдава очакванията и отговаря на славата си на град, който си заслужава да се посети) с неговата забележителна архитектура, Айфеловата кула, Лувъра, река Сена и топлите отражения на всички блещукащи от успоредните улици светлинки, Стразбург. Сещам се и за отделни картини от двореца в Хайделберг и разбира се най- далечната точка от нашето пътуване- Лондон, с неговия забързан и динамичен стил, разнородно население и познатата на всички английска закуска. В цялото това бързане да се види колкото се може повече, равносметката е, че се връщате у дома без да познавате нито един от въпросните градове както трябва. За да онагледя какво имам предвид, ще отбележа, че при второто си посещение на Хайделберг се чувствах като в напълно непознат град, а до двореца се качихме дори по друг начин, сякаш за да стане цялата тази картина още по- изненадваща. Отделеното за Лувъра време пък беше един, максимум два часа (по спомени), което за подобен музей, събрал шедьоври от най- забележителните художници, е повече от недостатъчно, дори смехотворно (казват, че за да успееш да разгледаш всичко, ти трябват около 100 дни).

Образно казано преминавате по повърхността на нещата, без да се потопите в същинската красота на дадения град. Обвързани сте с предварително определената програма, която отделя внимание единствено на всеизвестните забележителности, препускате от едно на друго място, умът ви е ангажиран със запомнянето на всичко, а свобода да избирате къде да отидете имате единствено през кратките периоди, отделени за свободно време.

От другата страна на въпроса стои самостоятелното организиране на пътуванията. То е много по- трудна и отговорна задача, но за сметка на това бих казала, отблагодаряваща се. Всичко от запазването на билети, през подсигуряването на нощувки, разчитането на карти до определянето на програмата е във ваши ръце. Тук владеенето на втори и трети чужд език е изключително ценно, дори може би решаващо за вас самите и това кой от двата начина за пътуване бихте предпочели.Ако знаете английски, вероятно бихте се справили (въпреки упорството на някои да говорят само на собствения си език и да поклащат глава неразбиращо, когато ги попитате нещо на друг език).На пръв поглед изглежда леко плашещо, човек се пита какво ще прави ако се загуби, притеснява се, че не познава града или не знае официалния език. Тези страхове са напълно преодолими, благодарение на развиващите се технологии, а особено и ако пътувате в нечия компания. Веднъж преодолени, те спират да ви притесняват, защото ако не следващата дестинация, то поне те вече са ви познати. От там нататък следва приятната част- освен забележителностите винаги можете да се отклоните от пътя, за да изпиете чаша ароматно кафе или да опитате от традиционната кухня, да влезете в антикварния магазин, който иначе екскурзоводът би подминал със забързана крачка, а дори и да се отдалечите от центъра, за да разгледате кварталите на града и да добиете по- добра представа за ежедневието в него.

Може би няма да посетите 8 града наведнъж, но за сметка на това ще останете с много по-подробни спомени за преживяното и няма да се чувствате изморени от постоянното обикаляне насам- натам. Екскурзиите носят количественото предимство и спокойствие за пътуващия, а едновременно с това неудобствата от прехода(когато става въпрос за придвижване с автобус) и стриктното придържане към определена програма, докато самостоятелните пътувания са изпълнени със загадъчност и неподозирани приключения, но също и повече трудности и непредвидими ситуации. Какво бихте избрали вие зависи от вашите лични предпочитания и приоритети, от това дали сте повече традиционалисти или авантюристи. В крайна сметка и двете ви оставят куп приятни спомени, весели снимки и нови магнитчета по хладилника. :)